(41)
Копнеж по Бога при бедствие
1За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 Както елен жадува за изворна вода,
така душата ми жадува за Тебе, Боже!
3Душата ми жадува за Бога, за живия Бог:
„Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“
4Сълзите ми бяха хляб за мене ден и нощ,
докато околните ми говореха по цял ден: „Къде е сега твоят Бог?“
5Сърцето ми се свива, когато си спомня
как ходех с множеството хора,
влизах с тях в Божия храм,
като възклицавах и благодарях
заедно с празнуващото множество.
6Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.
7Боже мой, душата ми унива в мене.
Затова си спомням за Тебе молитвено в земята на Йордан,
на планината Хермон, на планината Мицар.
8Бездна призовава бездна с гласа на Твоите водопади.
Всички Твои вълни и талази преминаха над мене.
9Денем Господ ще покаже милосърдието Си
и нощем песента ми за Него ще бъде с мене,
моята молитва към Бога на моя живот.
10Ще кажа на Бога, Който е моя скала:
„Защо си ме забравил?
Защо ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
11Сякаш костите ми се трошат, когато враговете ми се гаврят с мене
и казват: „Къде е твоят Бог?“
12Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.