(137)
Възхвала на Божията вярност и милост
1На Давид.
Ще Те славя с цялото си сърце,
ще Те възпявам пред боговете.
2Ще падна на колене пред святия Ти храм
и ще славя името Ти заради Твоята милост и Твоята истина,
защото Ти въздигна словото Си над всяко Свое име.
3В деня, когато извиках, Ти ми отговори;
Ти изпълни със сила душата ми.
4Господи, ще Те прославят всички земни царе,
защото чуха изреченото от Тебе слово,
5и ще възпеят пътищата на Господа,
защото е велика Неговата слава,
6защото макар Господ да е високо издигнат, вижда и смирения
и отдалече познава горделивия.
7Ако изпадна в беда, Ти ще ме запазиш жив,
ще простреш ръката Си върху гнева на моите врагове
и ще ме спасиш със Своята десница.
8Господ ще отмъсти за мене.
Господи, Твоята милост е вечна;
не изоставяй делата на Своите ръце.