Чудесата на Иисус Христос: Излекуване на прокажен
Мк. 1:40-45; Лк. 5:12-16
1А когато слезе от планината, последваха Го много хора. 2И, ето приближи се един човек, болен от проказа. Той Му се кланяше и казваше: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“ 3Тогава Иисус протегна ръка, докосна го и рече: „Искам, бъди здрав!“ И той веднага се очисти от проказата. 4А Иисус му заръча: „Внимавай, не разказвай това на никого, но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, предписан от Мойсей – като свидетелство пред свещениците!“
Излекуване на слугата на стотника
Лк. 7:1-10; Йн. 4:43-54
5Когато Иисус влезе в Капернаум, до Него се приближи един стотник и Му се молеше: 6„Господи, слугата ми лежи парализиран у дома и страда от непоносими болки.“ 7Той му каза: „Ще дойда и ще го излекувам.“ 8В отговор стотникът рече: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми, но кажи само дума и слугата ми ще оздравее. 9Нали и аз съм човек, подчинен на по-висока власт; и имам войници, подчинени на мене. На един казвам: „Иди“ – и отива, на друг: „Ела“ – и идва, а на слугата си: „Направи това“, и той го прави.“ 10Когато Иисус чу това, Той се учуди и рече на онези, които Го следваха: „Истината ви казвам: дори в Израил не намерих толкова голяма вяра. 11Казвам ви още: ще дойдат още много хора от изток и запад и ще насядат на трапеза в небесното царство заедно с Авраам, Исаак и Яков, 12а синовете на царството ще бъдат изхвърлени навън – в тъмнината. Там ще има плач и скърцане със зъби.“ 13А на стотника Иисус каза: „Иди си! Нека стане тъй, както си повярвал!“ И в същия миг слугата му оздравя.
Излекуване на тъщата на Петър
Мк. 1:29-34; Лк. 4:38-41
14Когато дойде в дома на Петър, Иисус видя, че тъщата му лежи болна от силна треска. 15Тогава Той се докосна до ръката ѝ и треската изчезна. Тя стана и Му прислужваше.
16А когато се свечери, доведоха при Него много болни, обхванати от зли духове. И Той само с една дума изгони духовете и излекува всички болни. 17Тъй се изпълни словото на пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Себе Си нашите страдания и понесе болестите ни.“
Изисквания към последователите на Иисус Христос
Лк. 9:57-62
18Когато Иисус се видя заобиколен от много народ, заповяда на учениците Си да отплават на другия бряг. 19Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: „Учителю, ще Те следвам, където и да отидеш.“ 20А Иисус му каза: „Лисиците си имат леговища и птиците – гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“ 21Друг един от учениците Му каза: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“ 22Но Иисус му отговори: „Последвай Ме и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.“
Укротяване на бурята
Мк. 4:35-41; Лк. 8:22-25
23И когато влезе в една лодка, след Него влязоха и учениците Му. 24И, ето изведнъж в езерото се разрази силна буря, тъй че вълните заливаха лодката. А Той спеше. 25Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и завикаха: „Господи, спаси ни, загиваме!“ 26А Той им каза: „Защо сте тъй страхливи, маловерци?“ И като стана, запрети на ветровете и на вълните и настъпи пълно затишие. 27А хората с удивление казаха: „Какъв е Този, че и ветровете, и вълните Му се покоряват?“
Изгонване на бесове
Мк. 5:1-20; Лк. 8:26-39
28Когато Иисус достигна отвъдния бряг – в областта на гадаринците, срещнаха Го двама души, обхванати от бесове. Те излизаха от гробищата и бяха тъй свирепи, че никой не смееше да мине по този път. 29Щом Го видяха, те завикаха с думите: „Какво искаш от нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?“ 30А далеч от тях пасеше голямо стадо свине. 31Бесовете Го молеха с думите: „Ако ни изгониш, позволи ни да влезем в стадото свине.“ 32И Той им каза: „Идете!“ Тогава те излязоха от двамата и влязоха в стадото свине. И цялото стадо свине се втурна надолу по стръмнината в езерото и се издави във водата. 33А свинарите избягаха и като отидоха в града, разказаха за всичко, както и за случилото се с обхванатите от бесове. 34Тогава целият град излезе да посрещне Иисус. Като Го видяха, молеха Го да напусне страната им.