(76)
Утеха и надежда в затруднение
1На първия певец. По Йедутун. Псалом на Асаф.
2Моят глас е към Бога и ще викам;
моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.
3В тежък за мене ден търся Господа
и неуморно простирам нощем ръката си към Него,
защото душата ми отказва да се утеши.
4Мисля за Бога и въздишам;
размишлявам, но духът ми изнемогва.
5Ти държиш очите ми отворени,
безпокоя се и онемявам.
6Премислям отминалите дни
и годините на древните времена.
7Шептя песните си нощем;
със сърцето си размислям
и духът ми се пита:
8„Завинаги ли ни отхвърли Господ
и няма да ли бъде вече благосклонен?
9Завинаги ли спряха делата на Неговата милост,
завинаги ли секна Неговото слово?
10Забрави ли Бог да бъде милостив
или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“
11Тогава си казах: „Затова страдам аз,
защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“
12Ще си спомням делата Ти, Господи;
всички онези древни дела ще припомням.
13Ще размишлявам над всичко, което си извършил,
и ще вниквам във всички Твои дела.
14Боже, Твоят път е свят.
Кой бог е велик като нашия Бог?
15Ти си този Бог, Който прави чудеса.
Ти показа на народите мощта Си.
16Ти избави чрез десницата Си Своя народ,
потомците на Яков и Йосиф.
17Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха,
а бездните затрепериха.
18Небесата изляха порой и от облаците се чу глас,
а Твоите стрели летяха навсякъде.
19Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката,
светкавици осветяваха света,
а земята трепереше и се тресеше.
20Твоят път бе през морето
и Твоите пътеки – през големите води.
Твоите следи никой не видя.
21Ти водеше Своя народ като стадо
чрез ръката на Мойсей и Аарон.