(114-115)
Благодарност към Бога за избавлението
1Радвам се, че Господ
чу моя молитвен глас.
2Той наклони ухо към мене
и затова ще Го призовавам през всичките си дни.
3Вълните на смъртта ме обзеха,
адски мъки ме постигнаха,
понесох притеснение и скръб.
4Тогава призовах името на Господа:
„Господи, спаси живота ми!“
5Господ е милостив и справедлив;
нашият Бог проявява милост.
6Господ закриля простодушните:
бях изнемогнал и Той ме спаси.
7Върни се, душо моя, към спокойствие,
защото Господ ти стори добро.
8Ти спаси живота ми от смърт,
очите ми – от сълзи, и краката ми – от препъване.
9 Ще вървя по своя път пред Господа в земята на живите.
Чашата на спасението
10 Повярвах и затова казах:
„Аз съм много съкрушен.“
11В своята скръб си казах:
„Всеки човек е лъжец.“
12Какво да въздам на Господа
за всичките Му благодеяния към мене?
13Ще приема чашата на спасението
и ще призова името на Господа.
14Ще изпълня моите обещания към Господа
пред целия Негов народ.
15Скъпа е в очите на Господа
смъртта на Неговите святи люде.
16О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб
и син на Твоята слугиня.
Ти строши моите окови.
17На Тебе ще принеса жертва със славословие
и името на Господа ще призова.
18Ще изпълня своите обещания към Господа
пред целия Му народ
19в храмовите дворове на Господа,
посред тебе, Йерусалиме! Алилуя.