Изпитание на вярата
1Яков, слуга на Бога и на Господ Исус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!
2Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания,
3като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение.
4А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.
5Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.
6Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
7Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.
9Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига,
10а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
11Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си.
Причината за изкушението
12Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат.
13Никой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.
14А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.
16Не се заблуждавайте, любезни мои братя!
17Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.
18От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
Слушатели и последователи на учението
19Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
20защото човешкият гняв не върши Божията правда.
21Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.
22Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
23Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
24понеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил.
25Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
26Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.
