1Елисей каза: „Чуйте словото от Господа! Така говори Господ: Утре по това време при портите на Самария една мярка чисто брашно ще струва една сикла и двойна мярка ечемик – една сикла.“ 2Тогава сановникът, дясната ръка на царя, каза на Божия човек: „Господ е Този, Който прави прозорци на небето. Ще стане ли това нещо?“ И Елисей отговори: „С очите си ще видиш това, но няма да ядеш.“
3При входа извън портите имаше четирима прокажени, които говореха помежду си: „Защо да седим тук, очаквайки смъртта? 4Ако речем да влезем в града, в града има глад и ще умрем там. Но ако седим тук, ще умрем. Така че да вървим и да се предадем в арамейския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; ако ни убият, ще умрем така или иначе.“ 5И те станаха в здрач, за да отидат в арамейския стан, но когато достигнаха до границата на арамейския стан, там нямаше никого. 6Господ беше направил в арамейския стан да се чува шум от колесници, коне и от голяма войска. И арамейците си бяха казали един на друг: „израилският цар е наел хетските и египетските царе да дойдат против нас.“ 7Поради това те също станаха в здрач и избягаха, изоставяйки шатрите си, конете си и магаретата си. Станът си беше, както те го оставиха. Те избягаха, за да останат живи. 8Когато тези прокажени дойдоха до границата на стана, те влязоха в една шатра, ядоха, пиха и задигнаха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха да ги скрият. След това се върнаха и влязоха в друга шатра, и задигнаха оттам неща, и отидоха да ги скрият. 9И си казаха един на друг: „Ние не трябва да правим така. Този ден е ден за добри вести, а ние мълчим. Ако чакаме до зазоряване и продължаваме да мълчим, ще бъдем хванати в лъжа. Хайде, нека отидем и съобщим в царския дворец.“ 10Така те отидоха и завикаха към пазачите на портата: „Идваме от арамейския стан. Там няма никого, нито се чува човешки глас, само вързани коне и осли и шатрите са непокътнати.“ 11Тогава пазачите извикаха и предадоха вестта в царския дворец.
12Царят стана през нощта и каза на служителите си: „Аз ще ви кажа какво мислят да направят с нас арамейците. Те знаят, че сме гладни, и са напуснали своя стан, за да се скрият в полето, казвайки си: „Ако те излязат от града, ще ги хванем живи и ще влезем в града“.“ 13Един от неговите служители отвърна: „Нека вземат пет от конете, които са останали в града – ето от цялото Израилско множество само това остана. Те са като цялото множество на Израил, което се свърши – да изпратим и да видим.“ 14И взеха две двойки коне, впрегнати в колесници, които царят прати в арамейския стан и казаха: „Идете и вижте!“ 15Те вървяха по стъпките им чак до Йордан и целият път беше осеян с дрехи и вещи, които арамейците бяха изхвърляли в бързината. След това пратениците се завърнаха и известиха на царя.
16Тогава народът излезе и плячкоса арамейския стан. И така се случи, че една мярка чисто брашно се продаваше за една сикла и две мерки ечемик – за една сикла, според словото на Господа. 17И царят назначи сановника си, своята дясна ръка, да отговаря за портата, но народът го стъпка при портата и той умря. Това стана, както бе казал Божият човек, когато царят ходи при него. 18Това се случи според словото на Божия човек към царя: „Две мерки ечемик за една сикла, една мярка чисто брашно за една сикла, утре по това време при портата на Самария.“ 19Но сановникът отвърна на Божия човек: „Ето Господ прави прозорци на небето. Ще стане ли това нещо?“ А той беше отговорил: „С очите си ще видиш това, но няма да ядеш.“ 20И случи се с него точно това. Народът го стъпка при портите и той умря.