BG | EN

(143)

Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог

1На Давид.

Да бъде прославен Господ, моята скала,

Който учи ръцете ми на бой,

пръстите ми на война!

2Ти си моя милост и моя крепост,

мое прибежище и мой избавител,

моя защита – у Тебе намерих убежище;

Ти правиш народите да ми се подчиняват.

3Господи! Какво е човекът, че се грижиш за него,

човешкият син, че му обръщаш внимание?

4Човекът е като дъх;

дните му приличат на изчезваща сянка.

5Господи, наведи Своите небеса и слез;

удари планините и те ще задимят;

6изпрати светкавица и ги разпилей;

прати стрелите Си и ги разпръсни;

7простри ръцете Си от висините,

избави ме и ме спаси от буйните води,

от насилието на чужденци,

8на които устата им говори невъздържано

и десницата им е десница на лъжата.

9Боже, нова песен ще изпея за Тебе,

на десетострунна арфа ще възпея Тебе,

10Който даваш победа на царете,

избавяш Своя служител Давид от погубващ меч.

11Избави ме и ме спаси от насилието на чужденци,

на които устата им говори невъздържано

и десницата им върши клетвопрестъпление.

12Нека нашите синове бъдат като отгледани растения,

когато напълно израснат през времето на младостта си,

нашите дъщери – като изваяни колони,

предназначени за палати.

13Нека нашите хамбари

да бъдат пълни с всякакви храни;

нашите стада да се плодят

с хиляди по пасищата ни;

14добитъкът ни да бъде угоен;

да няма по нашите площади нито нещастие,

нито несполука, нито плач.

15Блажен е този народ, който има това!

Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог!

Bulgarian.bible използва бисквитки. Продължавайки нататък, вие се съгласявате с нашите Условия за ползване и Политика за поверителност.