BG | EN

Втора реч на Елиуй. Бог е справедлив

1Тогава Елиуй продължи да говори: 2„Чуйте, вие, мъдри, речта ми, слушайте ме, вие, знаещи! 3Защото ухото проверява думите, така както небцето – вкуса на ястието. 4Нека изследваме за нас правото, да познаем кое е доброто. 5Ето Йов казва: „Аз съм прав, но Бог ме лиши от съд. 6Трябва ли да отрека с лъжа своето право? Раната ми е неизцерима – без вина.“ 7Кой човек е като Йов, който пие хулите като вода, 8общува със злосторници и ходи с нечестиви? 9Защото беше казал: „Човек няма полза, когато върши приятното за Бога.“

10 Затова чуйте ме, разумни мъже! У Бога не може да има неправда и у Всемогъщия нечестие, 11понеже Той въздава на човека според това, което е вършил, и човек си го получава според постъпките си. 12Наистина Бог не върши нечестие и Всемогъщият не изкривява съда. 13Кой Му повери земята и Му е възложил грижата за цялата Вселена? 14Ако Той би обърнал сърцето Си към Себе Си и би привлякъл Своя Дух и диханието само към Себе Си, 15всяко живо същество щеше да загине веднага и човекът щеше да се върне в праха.

16И ако имаш разум, чуй това и ухото ти да обърне внимание върху гласа на думите ми! 17Наистина може ли да управлява онзи, който мрази правото? Тогава можеш ли да обвиниш Всеправедния? 18Може ли да се каже на царя: „Ти си негодяй“, а на князете: „Вие сте нечестиви“? 19Но Той не гледа и на лицата на князете и не предпочита богат пред беден, защото всички те са дело на ръцете Му. 20Те умират внезапно, посред нощ; разбунтува се народът и те изчезват; силния Той отстранява не с човешка сила.

21 Защото очите Му бдят над пътищата на човека и Той вижда всичките му стъпки. 22Няма мрак, нито смъртна сянка, където биха могли да се укрият злосторниците. 23И така, Той повече няма нужда да възлага на човека да отиде при Него на съд. 24Той съкрушава силните без изследване и поставя други на техни места, 25защото Той проследява техните дела и ги поразява нощем, и те биват унищожени. 26На място, където всички виждат, Той ги наказва, подобно на престъпници, 27понеже са се отклонили от Него и не спазват всички Негови пътища, 28така че до Него дойде викът на бедните и Той чу стенанието на потиснатите. 29Държи ли се Той спокойно, никой не може да Го обяви за виновен; скрие ли лицето Си, кой може да Го види – било за един народ, било за един човек, 30така че нечестив човек да не царува за съблазън на народа.

31Пред Бога трябва да се говори: „Възгордях се, няма вече да греша, 32За това, което не виждам, Ти ме научи. Ако съм допуснал беззаконие, няма да продължа да го върша.“ 33Трябва ли Бог да въздава според твоето мнение, понеже ти отхвърли това? Ти трябва да избираш, не аз. Каквото знаеш, това говори! 34Ще ми кажат разумните хора, както и мъдрият човек, който ме е слушал: 35„Йов не говореше умно и думите му не са разумни.“ 36Нека той да бъде подлаган непрестанно на изпитание според отговорите му, свойствени на зли хора, 37понеже към греховете си прибавя нечестие, между нас си устройваше да му пляскат одобрително с ръце и умножава думите си против Бога.“

Bulgarian.bible използва бисквитки. Продължавайки нататък, вие се съгласявате с нашите Условия за ползване и Политика за поверителност.