BG | EN

Дейността на апостола в Солун

1А вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не беше напразно. 2Както знаете, макар и преди това да бяхме пострадали и унизени във Филипи, ние бяхме насърчени от нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие при тежка борба. 3Защото нашата проповед не произлиза от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито пък е от коварство. 4И така, понеже Бог ни удостои да ни повери благовестието, говорим, не за да угаждаме на хората, а на Бога, Който изпитва сърцата ни, 5като не си послужихме нито с ласкателни думи, както знаете, нито с користни помисли. Бог е свидетел! 6Не търсехме похвала от хората – нито от вас, нито от други, 7макар че като Христови апостоли можехме да се държим властно. При все това бяхме внимателни към вас, както майка се отнася нежно към децата си. 8Така ви обикнахме, че бяхме готови да споделим с вас не само Божието благовестие, но и собствения си живот, понеже ни станахте мили. 9Нали помните, братя, нашия труд и усилия – като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие. 10Свидетели сте вие и Бог колко благоговейно, справедливо и безукорно постъпвахме към вас, вярващите, 11защото знаете, че се отнасяхме с всеки от вас, както баща с децата си, 12и ви насърчавахме, утешавахме и убеждавахме да постъпвате достойно пред Бога, Който ви призова в Своето царство и слава. 13Затова и ние благодарим непрестанно на Бога, че възприехте слушаното от нас Божие слово не като човешко слово, но като Божие слово, каквото е наистина и което действа във вас, вярващите. 14Вие, братя, вярващи в Иисус Христос, последвахте примера на Божиите църкви в Юдея, понеже и вие претърпяхте същото от своите съплеменници, както и те от юдеите, 15които убиха и Господ Иисус, и своите пророци, а нас прогониха. Те не вършат благоугодното за Бога и се противят на всички хора, 16пречат ни, когато проповядваме на езичниците да се спасят, и с това се изпълват с все повече грехове. Но накрая Божият гняв ги достигна.

Апостолът желае да посети солунската църква

17А ние, братя, отделени от вас за кратко време – външно, но не в сърцето си, с още по-голямо желание се стараехме да ви видим. 18Желаехме да дойдем при вас – особено аз, Павел, няколко пъти, но Сатана ни попречи. 19Наистина, кой е наша надежда или радост, или венец на прослава? Не сте ли вие пред нашия Господ Иисус при Неговото пришествие? 20Тъкмо вие сте нашата слава и радост.

Bulgarian.bible използва бисквитки. Продължавайки нататък, вие се съгласявате с нашите Условия за ползване и Политика за поверителност.