Да не съдим другите
1Приемайте немощния във вярата, без да оспорвате разбиранията му. 2Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде само зеленчук. 3Който яде всичко, да не презира онзи, който не яде, и който не яде, да не осъжда онзи, който яде всичко, понеже Бог го е приел. 4Кой си ти, че съдиш чуждия слуга? Пред своя господар той стои или пада. И ще бъде изправен, защото Бог има силата да го изправи. 5Един прави разлика между дните по важност, а друг смята всички дни за еднакви. Нека всеки постъпва според разбирането си. 6Който прави разлика между дните, прави я за Господа, и който не прави разлика между дните, за Господа не я прави. Който яде всичко, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и също благодари на Бога. 7Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, 8но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме. И така, живеем ли или умираме – на Господа принадлежим. 9Защото Христос затова умря, възкръсна и оживя, за да господства и над мъртви, и над живи. 10Така че ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съда на Христос. 11Защото е писано: „Жив съм Аз!“, казва Господ. „Пред Мене ще се преклони всяко племе и всеки език ще изповяда Бога.“ 12Така всеки от нас ще отговаря пред Бога за себе си.
Да не съблазняваме братята си
13Затова нека не се осъждаме вече един друг, а по-добре обсъдете това – да не поставяте пред брат си препятствие или съблазън. 14Аз зная и съм убеден чрез Господ Иисус, че няма нищо само по себе си нечисто. То е нечисто само за онзи, който го смята за нечисто. 15Ако пък онова, което ядеш, смущава брат ти, вече не постъпваш по любов. Не погубвай със своето ястие онзи, за когото Христос умря. 16Затова нека не се охулва онова, което е добро за вас! 17Защото Божието царство не е ядене или пиене, а праведност, мир и радост, дарявани от Светия Дух. 18Който с тези добродетели служи на Христос, приятен е на Бога и почитан от хората. 19Затова нека се стремим към онова, което носи мир и взаимно укрепване във вярата. 20Заради ястие не разрушавай Божието дело. Всяка храна е чиста, но лошо е, когато човек с яденето си съблазнява другите. 21По-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, съблазнява или отслабва във вярата. 22Имаш ли вяра – имай я за себе си пред Бога! Блажен е, който не трябва да осъжда себе си за онова, което одобрява. 23И ако някой прави разлика в храните, но яде всичко, той е осъден, защото не го върши от вяра; а всичко, което не е от вяра, е грях.
