BG | EN

За жените, които следвали Иисус Христос

1Скоро след това Иисус тръгна да обхожда градове и села, като проповядваше Благата вест за Божието царство. С Него бяха дванадесетте ученици 2и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха изгонени седем бяса, 3Йоанна, жена на Хуза – управител при Ирод, Сусана и много други, които Му услужваха с имуществото си.

Притча за сеяча

Мт. 13:1-9; Мк. 4:1-9

4 А когато се събра много народ и хора от всички градове се стичаха при Него, Иисус им заговори с притча: 5„Излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, но бяха стъпкани и птиците ги изкълваха. 6Други паднаха на камък и когато поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага. 7Други пък паднаха между тръни и тръните, които израснаха с тях, ги заглушиха. 8А други зърна паднаха на добра почва, и като поникнаха, дадоха стократен плод.“ Като каза това, извика: „Който има уши да слуша, нека слуша!“

9Тогава учениците Му Го попитаха: „Какво значи тази притча?“ 10Той отговори: „На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство, а на другите се говори с притчи, та като гледат, да не виждат и като слушат, да не разбират.

Тълкувание на притчата за сеяча

Мт. 13:18-23; Мк. 4:13-20

11Тази притча означава: семето е Божието слово. 12Зърната, паднали край пътя, са онези, които слушат словото, но след време идва дяволът и го грабва от сърцето им, за да не би да повярват и да се спасят. 13Падналото на камък са онези, които, като чуят словото, с радост го приемат; и те са без корен – за кратко време вярват, но във време на изпитание отстъпват от вярата. 14Падналото между тръните са онези, които са чули словото, но с времето затъват в грижи, богатство и житейски наслади и не принасят плод. 15А падналото на добра почва са онези, които са чули словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение.

Светилото и светилникът

Мк. 4:21-25

16 И никой, който запали светило, не го захлупва със съд, нито го поставя под леглото, а го слага на светилник, за да виждат светлината онези, които влизат. 17Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.

18 И тъй, внимавайте как слушате: понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което мисли, че има.“

Майката и братята на Иисус

Мт. 12:46-50; Мк. 3:31-35

19 Тогава дойдоха при Него майка Му и братята Му, но не можаха да се приближат до Него поради множеството народ. 20Затова Му съобщиха: „Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.“ 21А Иисус им отговори: „Моята майка и Моите братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.“

Укротяване на бурята

Мт. 8:23-27; Мк. 4:35-41

22 Един ден Иисус се качи с учениците Си в една лодка и им рече: „Да преминем на отвъдния бряг на езерото.“ И те потеглиха. 23Докато плаваха, Той заспа. Изведнъж бурен вятър се спусна над езерото, вълните ги заливаха и те се оказаха в опасност. 24Учениците Му се приближиха до Него и Го събудиха с викове: „Учителю, Учителю, загиваме!“ А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълните; и те утихнаха и настъпи пълно затишие. 25Тогава Той им рече: „Къде е вярата ви?“ А те в страх и почуда си говореха: „Кой е Този, че и на ветровете, и на водата заповядва и те Му се покоряват.“

Излекуване на обладания от бесове

Мт. 8:28-34; Мк. 5:1-20

26 Така доплаваха до областта на гадаринците, която е срещу Галилея. 27Когато излезе на брега, срещна Го един човек от града, обзет от бесове. От много време той не обличаше дреха и не живееше в къща, а по гробищата. 28Щом видя Иисус, той извика, падна пред Него и с висок глас рече: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи!“ 29Каза това, защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от този човек; от дълго време го мъчеше и затова бяха вързали човека с вериги и окови и го пазеха. Но той разкъсваше оковите и бесът го гонеше по пущинаците. 30Иисус го попита: „Как ти е името?“ Той рече: „Легион“, защото много бесове бяха влезли в него. 31И те Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната. 32Там на хълма пасеше голямо стадо свине; и бесовете Го молеха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи. 33Тогава те излязоха от човека и влязоха в свинете. И стадото се втурна надолу по стръмнината в езерото и се издави. 34Свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и околността. 35И хората наизлязоха да видят какво се е случило. Когато дойдоха при Иисус, завариха човека, от когото бяха излезли бесовете, да седи при нозете на Иисус облечен и със здрав разсъдък. И те се изплашиха. 36Онези, които бяха видели, им разказаха как се бе спасил бесноватият. 37И цялото множество хора от Гадаринската околност дойде и Го молеше да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх. Тогава Той се качи на лодката и се завърна. 38А човекът, от когото излязоха бесовете, Го молеше да остане с Него; но Иисус го отпрати с думите: 39„Върни се вкъщи и разказвай какво ти стори Бог.“ Той си тръгна и говореше из целия град какво бе сторил за него Иисус.

Възкресяване на дъщерята на Яир

Мт. 9:18-26; Мк. 5:21-43

40 Когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха. 41Тогава дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата. Той падна пред нозете на Иисус и Го молеше да отиде в къщата му, 42понеже имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. А по пътя Му множеството хора Го притискаше от всички страни.

43Една жена, която от дванадесет години страдаше от кръвотечение и никой не бе успял да я излекува, макар че бе разпиляла целия си имот по лекари, 44се приближи отзад и се допря до края на връхната Му дреха, и кръвотечението ѝ веднага престана. 45Тогава Иисус попита: „Кой се допря до Мене?“ И понеже всички отричаха, Петър и всички, които бяха с Него, рекоха: „Учителю, народът отвред се събира около Тебе и Те притиска, а Ти питаш „кой се допря до Мене“+.“ 46Но Иисус отвърна: „Някой се допря до Мене, защото усетих, че сила излезе от Мене.“ 47Жената, като видя, че не можа да се укрие, приближи се разтреперана и падна пред Него, и пред целия народ каза защо се е допряла до Иисус и как веднага се е излекувала. 48А Той ѝ каза: „Смелост, дъще, твоята вяра те спаси, иди си в мир!“

49Докато Иисус още говореше, дойде човек от дома на началника на синагогата и му рече: „Дъщеря ти умря, недей да безпокоиш повече Учителя.“ 50Но Иисус го чу и каза на Яир: „Не бой се, само вярвай и тя ще бъде спасена!“ 51А когато пристигна в дома, не позволи на никого да влезе освен на Петър, Йоан и Яков и на бащата и майката на момичето. 52Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: „Не плачете, тя не е умряла, а спи.“ 53А те Му се присмиваха, защото знаеха, че е умряла. 54Тогава Иисус, като отпрати всички навън, хвана я за ръката и извика: „Момиче, стани!“ 55И духът ѝ се върна и тя веднага стана. Тогава Иисус нареди да ѝ дадат да яде. 56Родителите ѝ бяха изумени, но Той им заповяда да не казват на никого за станалото.

Bulgarian.bible използва бисквитки. Продължавайки нататък, вие се съгласявате с нашите Условия за ползване и Политика за поверителност.