BG | EN

Божият гняв и милост

1Това изобщо не се понрави на Йона и той много се ядоса. 2Помоли се на Господа, казвайки: „О, Господи, не Ти ли казах това, още когато бях в своята страна? Затова и побягнах към Тарсис, защото знам, че Ти си благ и щедър, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за наказанията. 3И сега, Господи, вземи ми живота! Защото за мен е по-добре да умра, отколкото да живея.“ 4Господ му отговори: „Мислиш ли, че с право се ядосваш?“

5Йона напусна града и се оттегли на изток от него, където си направи навес и седна на сянка, за да види какво ще се случи с града. 6Господ заповяда на едно растение да израсте до Йона, за да му прави сянка и да го успокои в негодуванието му. Йона много се зарадва на растението. 7На другия ден призори Бог изпрати един червей да прегризе растението, така че то да изсъхне. 8А щом слънцето изгря, Бог изпрати горещ източен вятър. Слънцето напичаше главата на Йона, така че той изнемогваше и предпочиташе да умре, отколкото да живее.

9Бог му каза: „Прав ли беше да се гневиш толкова много за растението?“ А Йона му отговори: „Възнегодувах, даже пожелах смъртта си.“

10Тогава Господ му каза: „На теб ти е жал за растението, за което не си се трудил и не си отглеждал, което израсна за една нощ и за една нощ загина, 11а на Мен не трябва ли да ми е жал за Ниневия, големия град, където живеят повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясно от ляво, а освен тях и многоброен добитък?“

Bulgarian.bible използва бисквитки. Продължавайки нататък, вие се съгласявате с нашите Условия за ползване и Политика за поверителност.