BG | EN

Божии деца чрез Христос и Духа, а не роби на закона

1Казвам още: наследникът, докато е невръстен, с нищо не се отличава от роб, макар да е господар на всичко. 2Той е подвластен на настойници и управители до определеното от бащата време. 3Така и ние, докато бяхме невръстни, бяхме подвластни на силите на света. 4Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена и се подчини на закона, 5за да изкупи онези, които бяха под закона, и да бъдем осиновени. 6А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който вика: „Авва! Отче!“ 7Затова не си вече роб, а син. Ако пък си син, ти си и Божий наследник чрез Христос.

Безпокойството на апостол Павел за галатяните

8Преди време, когато не познавахте Бога, служехте на тези, които по естество не са богове. 9Но сега, като познахте Бога, или по-добре, като бяхте познати от Бога, защо се връщате отново към немощните и безпомощни сили и отново искате да им служите? 10Почитате дни и месеци, времена и години. 11Загрижен съм за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.

12Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не ме обидихте. 13Знаете, че когато ви благовестих за първи път, бях останал поради телесна болест. 14И въпреки това мое телесно изпитание вие не ме презряхте и не се погнусихте, но ме приехте като Божий ангел, като Иисус Христос. 15Колко въодушевени бяхте тогава! Уверявам ви, че ако можеше, очите си щяхте да извадите и да ми ги дадете. 16Нима сега ви станах враг, като ви говоря истината? 17Онези се стремят към вас не за добро; те искат да ви отлъчат от мене, за да се стремите вие към тях. 18Добре е да се стремите към доброто винаги, а не само когато съм сред вас. 19Деца мои, аз отново изпитвам родилни мъки за вас, докато във вас бъде изобразен Христос. 20Бих искал сега да бъда помежду ви и да ви говоря с друг глас, защото не зная какво да направя за вас.

Агар и Сарра – символи на двата завета

21Кажете ми вие, които желаете да се подчинявате на закона: не се ли вслушвате в закона? 22Защото е писано: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. 23Но този, който беше от робинята, се роди само според природата, а който беше от свободната – според Божие обещание. 24Това е казано иносказателно. Това са двата завета. Единият е от Синайската планина и се ражда за робство. Той е Агар, 25понеже Агар означава планината Синай в Арабия и съответства на сегашния Йерусалим, който живее в робство с децата си. 26А небесният Йерусалим е свободен: той е майка на всички ни. 27Защото е писано: „Ликувай, неплодна, която не си раждала, ликувай от радост и възкликни ти, която не си се превивала от родилни болки, защото синовете на самотната са много повече от синовете на омъжената.“

28Ние пък, братя, сме като Исаак – деца на обещание. 29Но както тогава роденият само според природата преследваше родения чрез Духа, така е и сега. 30А какво казва Писанието? Изпъди робинята и сина ѝ, защото синът на робинята не бива да бъде наследник заедно със сина на свободната. 31Затова, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.

Bulgarian.bible използва бисквитки. Продължавайки нататък, вие се съгласявате с нашите Условия за ползване и Политика за поверителност.