BG | EN

Песента на Мойсей

1„Слушай, небе, аз ще говоря;

и нека чуе земята моите думи.

2Да се разлее като дъжд учението ми,

да бликнат като роса словата ми,

като ситен дъждец по злакове,

като из ведро да вали по тревите!

3Името на Господа ще прославя;

въздайте слава на нашия Бог!

4Той е твърдината! Делата Му са съвършени,

всичките Му пътища са праведни!

Бог е верен и няма неправда у Него.

Той е справедлив и истинен!

5Но децата Му извършиха светотатство пред Него –

твърдоглаво и покварено потомство!

6Така ли въздаваш благодарност на Господа,

глупав и неразумен народе?

Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил,

Който те е създал и утвърдил?

7Спомни си отдавна минали дни,

помисли за годините на толкова поколения.

Попитай своя баща – и той ще ти каже,

старците си – и те ще ти дадат отговор.

8Когато Всевишният даваше наследство на народите,

когато разселваше потомците на Адам,

постави граници между народите според броя на Израилевите синове;

9защото дял на Господа е Неговият народ,

Яков Му е наследство по жребий.

10Той го намери в безлюдна земя,

в степ, огласяна от вой на зверове,

закриляше го и бдеше над него,

пазеше го като зеницата на окото Си.

11Както орлица избутва полека своите пилци от гнездото

и кръжи над тях

с разперени криле,

за да ги вдигне и понесе в полета си,

12така Господ Сам го водеше

и нямаше с него чужд бог.

13Той го издигна на хълмиста земя,

нахрани го с плодове от полето,

накърми го с мед от камъка

и с елей от скала като кремък;

14и с краве масло, и с овче мляко;

с тлъстина от агнета,

от васански овни и от козли,

с най-отбрана пшеница;

ти пи и вино – кръвта на лозата.

15И се охрани Израил и стана твърдоглав;

затлъстя, надебеля и се угои.

Тогава изостави Бога, Който го създаде,

презря Твърдината на спасението си.

16С чужди богове разпалиха Неговата ревност,

с мерзости Го разгневиха.

17Принасяха жертви на бесове, а не на Бога,

на богове, които не познаваха,

на нови богове, появили се отскоро,

които предците ви не са почитали.

18Твърдината, Която те роди, ти изостави

и забрави Бога, Който те е създал.

19Господ видя това и в гнева Си

отхвърли Своите синове и дъщери;

20и рече: „Ще скрия лицето Си от тях

и ще видя края, който ги очаква;

защото те са покварено поколение,

деца, в които няма вярност.

21Те разпалиха ревността Ми с един бог, който не е Бог,

с мерзостите си Ме оскърбиха;

затова и Аз ще разпаля ревността им с един народ, който не е народ –

с неразбран народ ще ги оскърбя.

22Защото огън пламна от ноздрите Ми

и ще се разгори до дъното на преизподнята;

той ще погълне земята и плодовете ѝ,

ще разтопи основите на планините.

23Ще стоваря върху тях беди

и ще ги обсипя със стрелите Си.

24Силите им ще сломи гладът,

ще бъдат покосени от треска

и от страшна напаст;

ще ги хвърля срещу зъбите на хищници

и срещу отровата на земните влечуги.

25На улицата – меч, а в домовете ужас

ще погубва техните деца,

младежа и девицата,

кърмачето и стареца.

26Дори бих казал: ще ги разпръсна

и ще излича спомена за тях сред хората,

27ако не се безпокоях от неприятелската злост –

да не би враговете им да си въобразят

и да рекат: „Нашата ръка е могъща,

а не Господ стори всичко това!“

28Защото те са народ неразумен

и нямат разсъдък.

29О, да бяха разумни

да проумеят и осъзнаят каква ще е тяхната участ!

30Как би могъл един да прогони хиляда,

а двама да обърнат десет хиляди в бягство,

ако Твърдината им не би ги предала

и Господ не би ги изоставил!

31Но тяхната твърдина не е като нашата Твърдина;

враговете ни нека сами да отсъдят това!

32Защото тяхното лозе е от содомската лоза

и от гоморските полета;

гроздето им е грозде отровно,

това са гроздове горчиви.

33Виното им е змийска отрова,

гибелна отрова на пепелянка.

34Нима това не е скрито у Мене,

запечатано в съкровищницата Ми

35до деня на възмездието и отплатата,

когато се подхлъзне кракът им?

Защото е близо денят на тяхната гибел,

скоро ще видят своята участ.

36Господ ще съди Своя народ

и ще се смили над слугите Си,

когато види, че силата ги е напуснала

и не е останал никой, било роб или свободен.

37И тогава ще попита: „Къде са боговете им,

твърдината, която им беше упование?“

38Боговете, които ядяха тлъстина от жертвите им

и пиеха вино от възлиянията им,

нека те станат и ви помогнат!

Нека ви бъдат закрила!

39Вижте сега, че Аз съм Този, Който съм,

и освен Мене няма Бог!

Аз погубвам и Аз съживявам,

Аз наранявам и Аз изцелявам

и няма кой да избави подвластен на ръката Ми.

40Ето издигам десницата Си към небето и заявявам:

„Жив съм за вечни времена!“

41Когато блесне острият Ми меч,

за да въздава съд ръката Ми,

ще отмъстя на враговете Си

и ще дам отплата на ненавистниците Си.

42Ще напоя стрелите Си с кръв

и мечът Ми ще се насити на месо,

на кръв от убити и пленени,

на глави от вражески началници.“

43Ликувайте, небеса, заедно с Него и Му се поклонете, всички ангели Божии!

Защото Той ще отмъсти за кръвта на слугите Си,

ще отмъсти на враговете Си и ще очисти страната на народа Си.“

44Тогава Мойсей дойде при народа заедно с Иисус, Навиновия син, и изрече открай докрай думите на тази песен. 45И когато Мойсей изрече всички тези думи пред целия Израил, 46той им каза: „Вложете в сърцето си всички думи, които днес изрекох пред вас, и ги завещайте на децата си, за да изпълняват усърдно всички думи на този закон. 47Защото това не са празни думи за вас, а ваш живот; чрез тези думи ще живеете дълго в страната, в която преминавате през Йордан, за да я завладеете.“

Господ призовава Мойсей на планина Нево

48И в същия онзи ден Господ каза на Мойсей: 49„Изкачи се на планината Аварим, на възвишението Нево, което се намира в моавската страна срещу Йерихон, и погледни към ханаанската страна, която Аз ще дам за владение на Израилевите синове! 50Там, на планината, на която си се изкачил, ти ще умреш и ще се върнеш при предците си, както твоят брат Аарон умря на планината Ор и се върна при предците си; 51защото не Ми се покорихте пред израилтяните при водите на Мерива-Кадес в пустинята Цин, защото не почетохте святостта Ми пред Израилевите синове. 52Оттам ще видиш страната пред тебе, но в нея ти няма да влезеш – в страната, която ще дам на израилтяните.“

Bulgarian.bible използва бисквитки. Продължавайки нататък, вие се съгласявате с нашите Условия за ползване и Политика за поверителност.